Пазителят на тайните на Ватикана се пенсионира. Ето какво иска той да знаете
ВАТИКАНА (АП) — Ватикана от години се опитва да развенчае идеята, че неговите прехвалени тайни архиви са толкова тайни: той отвори досиетата на противоречивата световна война Папа Пий XII от епохата II на учените и промени официалното име, за да премахне думата „Тайна“ от заглавието му.
Но известна аура на мит и мистерия се запази — досега.
Дългогодишният префект на това, което сега се нарича Апостолически архив на Ватикана, архиепископ Серджо Пагано, разлива чашата за първи път, разкривайки някои от тайните, които е разкрил през 45-те години, в които е работил в един от най-важните в света и необичайни хранилища на документи.
В ново интервю с дължина на книгата, озаглавено „Secretum“, което ще бъде публикувано във вторник, Пагано разкрива някои от неизвестните, по-малко известни и задкулисни подробности от добре известни саги на Светия престол и отношенията му с външния свят през последните 12 века.
В разговори в продължение на една година с италианския журналист Масимо Франко, Пагано се задълбочава във всичко - от разграбването на архива от Наполеон през 1810 г. до аферата Галилео и особения конклав - събранието на кардиналите за избор на папа - от 1922 г. беше финансиран от дарения в последния момент от католици в САЩ.
„Това е първият път и ще бъде и последният, защото съм на път да напусна“, каза 75-годишният Пагано в интервю за Асошиейтед прес в архива си, преди очакваното си пенсиониране по-късно тази година.
Папа Лъв XIII за първи път отваря архива за учени през 1881 г., след като е бил използван изключително за обслужване на папата и съхраняване на документация на папствата, вселенските съвети и службите на Ватикана, датираща от 8-ми век.
>
С 85 километра (53 мили) рафтове, голяма част от които под земята в двуетажен, огнеупорен, стоманобетонен бункер, архивът съхранява и документация от посолствата на Ватикана по целия свят, както и специфични колекции от аристократични семейства и религиозни ордени.
Въпреки че често е източник на конспирации в стил Дан Браун, той функционира като всеки национален или частен архив: Изследователите искат разрешение за посещение и след това изискват конкретни документи за преглед в специални читални.
Pagano поддържа да ги гледа отблизо от гигантски телевизионен екран, кацнал отстрани на бюрото му, който осигурява предаване на живо в затворена верига към читалните на долния етаж.
Напоследък учените се стичат в архива да прочетете документите от понтификата на папа Пий XII, папа от военно време, който беше критикуван, че не е говорил достатъчно за Холокоста.
Папа Франциск нареди документите от неговия понтификат да бъдат отворени предсрочно, през 2020 г., така че учените най-накрая да имат пълната представа за папството.
Ватиканът отдавна защитава Пий, заявявайки, че той е използвал тиха дипломация, за да спасява животи и не е говорил публично за нацистките престъпления, защото се страхувал отмъщение, включително срещу самия Ватикан.
Пагано не е апологет на Пий и се откроява сред ватиканските йерарси с готовността си да извика мълчанието на Пий. По-конкретно, Пагано казва, че не може да противопостави на продължаващото нежелание на Пий да осъди публично нацистките зверства дори след края на войната.
„По време на войната знаем, че папата е направил избор: Той не можеше и не искаше да говори. Той беше убеден, че щеше да се случи още по-лошо клане“, каза Пагано. „След войната бих очаквал дума повече за всички тези хора, които отидоха в газовите камери.“
Пагано приписва продължителното следвоенно мълчание на Пий на опасенията му относно създаването на еврейска държава. Ватиканът имаше дълга традиция да подкрепя палестинския народ и беше загрижен за съдбата на християнските религиозни обекти в Светите земи, ако териториите бъдат предадени на новосъздадената държава Израел.
Всяка дума от Пий за Холокоста дори след войната „би могла да се чете в политически план като подкрепа за основаването на нова държава“, каза Пагано.
В книгата Пагано не сдържа презрението си към непълните изследвания зад каузата за светец на Пий, които сега очевидно са замразени, тъй като учените анализират новодостъпната документация.
Двамата йезуитски изследователи, които съставиха досието за светостта на Пий, покойните преп. Питър Гумпел и Паоло Молинари разчитаха само на частичната 11-томна компилация от документи на папството, публикувана през 1965 г., разкри Пагано.
„Нито отец Гъмпел, нито отец Молинари някога са стъпвали в Апостолския архив “, казва той в книгата. Той каза, че вярва, че каузата на Пий за светеца е трябвало да изчака, докато пълният архив на понтификата бъде каталогизиран и достъпен и учените имат време да направят заключения.
„Писмените документи трябва да тежат тежко върху живота на един служител Господи, не можете да пренебрегнете архивите“, каза Пагано на журналиста Франко. „Но постулацията на йезуитите искаше да го заобиколи.“
Освен добре познатите истории за интриги във Ватикана, книгата разкрива и някои новости, включително произхода на важните финансови отношения между църквата в САЩ и Ватикана, който продължава и днес и датира от конклава от 1922 г.
Пагано каза, че след смъртта на папа Бенедикт XV, камерленгото - кардиналът, отговарящ за папската хазна и сметки - отишъл в неговия сейф и открил беше „буквално празен. Нямаше хартия, банкнота или монета. Оказва се, че Бенедикт не е бил особено отговорен във финансово отношение и е оставил Светия престол донякъде на червено, когато почина на 22 януари същата година.
Папските хазни винаги са били използвани за финансиране на конклава за избор на нов папа, което означава, че Светият престол е бил в финансова криза във време, когато Европа все още се е разклащала финансово от Първата световна война.
Книгата , за първи път възпроизвежда криптираните телеграми, в които държавният секретар на Ватикана моли своя посланик във Вашингтон спешно да изпрати по телеграф „това, което имате в сейфа“, за да може да се проведе гласуването.
Според телеграмите, посолството на Ватикана изпрати това, което американските църкви бяха събрали от американските вярващи, до центовете: 210 400,09 долара, позволявайки гласуването, което в крайна сметка избра папа Пий XI.
Пейгано предполага, че решението на Франциск от 2019 г. да премахне думата „Таен“ от името на архива и да го преименува на „Ватиканския апостолически архив“ е може би още едно финансово намигване към богатата църква в САЩ – ребрандиране за премахване на всякакви отрицателни конотации и по този начин насърчаване на потенциални дарения, предимно чрез „Съкровищата на историята“, нова базирана в САЩ фондация, която подкрепя архива.
В края на интервюто Пагано с гордост показа на посетителите един от ценените в архива вещи, които той държи в иначе невзрачен дървен шкаф близо до входа на офиса си. Там, зад плоско стъкло и осветено със специални светлини, е оригиналното писмо от 1530 г. от британски благородници, призоваващо папа Климент VII да анулира крал Хенри VIII, за да може да се ожени за Ан Болейн.
Както е добре известно, папата отказал и кралят продължил напред и се оженил, скъсвайки с Рим.
„Можете да кажете, че сме тук при раждането на англиканската църква“, казва Пагано, докато вдига стрелка със светъл връх за да се покажат червените восъчни печати на някои от подписалите се.
Пагано се радва да разкрие как документът е оцелял: когато Наполеон Бонапарт заграби ватиканските архиви през 1810 г. и ги закара с количка в Париж, предшественикът на Пагано като главен архивист нави писмото от 1530 г. и го скри в тайно чекмедже на стол в преддверието на архива.
„Французите никога не го откриха“, казва Пагано гордо, силно осъзнавайки, че основната работа на архивиста е да пази архива.
