Пазителят на тайните на Ватикана се пенсионира. Ето какво иска той да знаете
ВАТИКАНА (АП) — Ватикана от години се пробва да развенчае концепцията, че неговите прехвалени секрети архиви са толкоз секрети: той отвори досиетата на спорната международна война Папа Пий XII от епохата II на учените и промени формалното име, с цел да отстрани думата „ Тайна “ от заглавието му.
Но известна аура на мит и тайнственост се резервира — до момента.
Дългогодишният префект на това, което в този момент се назовава Апостолически списък на Ватикана, архиепископ Серджо Пагано, разлива чашата за първи път, разкривайки някои от тайните, които е разкрил през 45-те години, в които е работил в един от най-важните в света и необикновени складове на документи.
В ново изявление с дължина на книгата, озаглавено „ Secretum “, което ще бъде оповестено във вторник, Пагано разкрива някои от незнайните, по-малко известни и подмолни детайлности от добре известни саги на Светия трон и връзките му с външния свят през последните 12 века.
В диалози в продължение на една година с италианския публицист Масимо Франко, Пагано се задълбочава във всичко - от разграбването на архива от Наполеон през 1810 година до аферата Галилео и особения конклав - събранието на кардиналите за избор на папа - от 1922 година беше финансиран от дарения в последния миг от католици в Съединени американски щати.
„ Това е първият път и ще бъде и последният, тъй като съм на път да напусна “, сподели 75-годишният Пагано в изявление за Асошиейтед прес в архива си, преди предстоящото си пенсиониране по-късно тази година.
Папа Лъв XIII за първи път отваря архива за учени през 1881 година, откакто е бил употребен извънредно за обслужване на папата и запазване на документи на папствата, вселенските препоръки и службите на Ватикана, датираща от 8-ми век.
>
С 85 километра (53 мили) лавици, огромна част от които подземен в двуетажен, незапалим, стоманобетонен бункер, архивът съхранява и документи от посолствата на Ватикана по целия свят, както и характерни сбирки от аристократични фамилии и религиозни ордени.
Въпреки че постоянно е източник на конспирации в жанр Дан Браун, той действа като всеки народен или частен списък: Изследователите желаят позволение за посещаване и по-късно изискват съответни документи за обзор в специфични читални.
Pagano поддържа да ги гледа от близко от великански ефирен екран, кацнал в профил на бюрото му, който обезпечава предаване онлайн в затворена верига към читалните на долния етаж.
Напоследък учените се стичат в архива да прочетете документите от понтификата на папа Пий XII, папа от военно време, който беше подложен на критика, че не е приказвал задоволително за Холокоста.
Папа Франциск подреди документите от неговия понтификат да бъдат отворени предварително, през 2020 година, тъй че учените най-сетне да имат цялостната визия за папството.
Ватиканът от дълго време пази Пий, заявявайки, че той е употребявал тиха дипломация, с цел да избавя животи и не е приказвал обществено за нацистките закононарушения, тъй като се страхувал възмездие, в това число против самия Ватикан.
Пагано не е апологет на Пий и се откроява измежду ватиканските йерарси с готовността си да извика мълчанието на Пий. По-конкретно, Пагано споделя, че не може да опълчи на продължаващото отвращение на Пий да осъди обществено нацистките зверства даже след края на войната.
„ По време на войната знаем, че папата е направил избор: Той не можеше и не искаше да приказва. Той беше уверен, че щеше да се случи още по-лошо кръвопролитие “, сподели Пагано. „ След войната бих очаквал дума повече за всички тези хора, които отидоха в газовите камери. “
Пагано приписва продължителното следвоенно безмълвие на Пий на опасенията му по отношение на основаването на еврейска страна. Ватиканът имаше дълга традиция да поддържа палестинския народ и беше угрижен за ориста на християнските религиозни обекти в Светите земи, в случай че териториите бъдат предадени на новосъздадената страна Израел.
Всяка дума от Пий за Холокоста даже след войната „ би могла да се чете в политически проект като поддръжка за основаването на нова страна “, сподели Пагано.
В книгата Пагано не сдържа презрението си към непълните проучвания зад идеята за светец на Пий, които в този момент явно са замразени, защото учените проучват новодостъпната документи.
Двамата йезуитски откриватели, които сформираха досието за светостта на Пий, починалите преп. Питър Гумпел и Паоло Молинари разчитаха единствено на частичната 11-томна компилация от документи на папството, оповестена през 1965 година, разкри Пагано.
„ Нито отец Гъмпел, нито отец Молинари в миналото са стъпвали в Апостолския списък “, споделя той в книгата. Той сподели, че има вяра, че идеята на Пий за светеца е трябвало да изчака, до момента в който цялостният списък на понтификата бъде каталогизиран и наличен и учените имат време да създадат изводи.
„ Писмените документи би трябвало да тежат тежко върху живота на един чиновник Господи, не можете да пренебрегнете архивите “, сподели Пагано на журналиста Франко. „ Но постулацията на йезуитите искаше да го заобиколи. “
Освен добре познатите истории за интриги във Ватикана, книгата разкрива и някои новости, в това число произхода на значимите финансови връзки сред църквата в Съединени американски щати и Ватикана, който продължава и през днешния ден и датира от конклава от 1922 година
Пагано сподели, че след гибелта на папа Бенедикт XV, камерленгото - кардиналът, отговарящ за папската хазна и сметки - отишъл в неговия сейф и разкрил беше „ безусловно празен. Нямаше хартия, банкнота или монета. Оказва се, че Бенедикт не е бил изключително виновен във финансово отношение и е оставил Светия трон ненапълно на алено, когато умря на 22 януари същата година.
Папските хазни постоянно са били употребявани за финансиране на конклава за избор на нов папа, което значи, че Светият трон е бил в финансова рецесия във време, когато Европа към момента се е разклащала финансово от Първата международна война.
Книгата, за първи път възпроизвежда криптираните телеграми, в които държавният секретар на Ватикана моли своя дипломат във Вашингтон незабавно да изпрати по телеграф „ това, което имате в сейфа “, с цел да може да се организира гласуването.
Според телеграмите, посолството на Ватикана изпрати това, което американските църкви бяха събрали от американските вярващи, до центовете: 210 400,09 $, позволявайки гласуването, което в последна сметка избра папа Пий XI.
Пейгано допуска, че решението на Франциск от 2019 година да отстрани думата „ Таен “ от името на архива и да го преименува на „ Ватиканския апостолически списък “ е може би още едно финансово мигане към богатата черква в Съединени американски щати – ребрандиране за унищожаване на всевъзможни негативни конотации и по този метод поощряване на евентуални дарения, най-вече посредством „ Съкровищата на историята “, нова основана в Съединени американски щати фондация, която поддържа архива.
В края на изявлението Пагано с горделивост сподели на посетителите един от ценените в архива движимости, които той държи в другояче неугледен дървен долап покрай входа на офиса си. Там, зад плоско стъкло и осветено със специфични светлини, е истинското писмо от 1530 година от английски благородници, призоваващо папа Климент VII да анулира крал Хенри VIII, с цел да може да се ожени за Ан Болейн.
Както е добре известно, папата отказал и кралят траял напред и се оженил, скъсвайки с Рим.
„ Можете да кажете, че сме тук при раждането на англиканската черква “, споделя Пагано, до момента в който подвига стрелка със ярък връх с цел да се покажат алените восъчни печати на някои от подписалите се.
Пагано се радва да разкрие по какъв начин документът е оживял: когато Наполеон Бонапарт заграби ватиканските архиви през 1810 година и ги закара с количка в Париж, предшественикът на Пагано като основен архивист нави писмото от 1530 година и го скри в скрито чекмедже на стол в преддверието на архива.
„ Французите в никакъв случай не го откриха “, споделя Пагано гордо, мощно осъзнавайки, че главната работа на архивиста е да пази архива.
